Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Правила на сайта!
НАТИСНИ ТУК <--
Празници
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Latest topics
ВРЕМЕТО
времето Forecast by Ямбол
Брояч на посещенията от 23.02.2012г. до...
Free Counter
Семейните празници - като игра -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сподели във Facebook
->Сподели във Facebook<-

Бъдни вечер - един от най-важните семейни празници

Предишната тема Следващата тема Go down

Бъдни вечер - един от най-важните семейни празници

Писане by stefi6782 on Нед Фев 26 2012, 10:27

Бъдни вечер - един от най-важните семейни празници



Бъдни вечер е семеен празник, посветен на дома, огнището, но и на
умрелите предци - родственици, които също се считат за част от
семейството.


В различните краища на страната я наричат различно - Суха Коледа,
Малка Коледа, Божич, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Названието на
Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход - в него се
откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.

На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на
Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.

Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не
съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни
вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен
бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици,
толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!"

После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее
цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или
буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино,
тамян и зехтин за берекет.

Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така
приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се
смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на
божествата.

Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи.
Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал
осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно
бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският
народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на
раждането на Спасителя.

По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече
са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата
- по-тлъсти.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния
ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12
ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите
обаче са постни.

Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в
домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или
ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.

В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е
скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В
четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да
се осветят четирите краища на света.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата.

По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка
на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва
лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите
помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили
не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа.
Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество
Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо.
Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна,
без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината,
отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица,
вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в
семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме".

В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се
Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите
слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни
момъкът, за когото ще се омъжат.

От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях
се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички
ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще
бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува.

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак
се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят
караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.

От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.

Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се,
че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.


_________________
с питане далеч се стига
avatar
stefi6782
Администратор
Администратор

Пол : Female Брой мнения : 11
Точки : 27
Репутация : 0
Дата на регистрация : 20.02.2012
Местожителство : България
Работа / хоби Работа / хоби : учителка
Хумор Хумор : с питане далеч се стига

Вижте профила на потребителя http://semeinite-praznici.worldgoo.com/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите